Белият бор


Белият бор (Pinus sylvestris) е иглолистно. вечно зелено дърво чието место растене е  в Рило -Родопският масив, Стара планина, Средна гора, Пирин, западните погранични планини, Беласица, Витоша.
Дървото достига височина до 35-40м. Живее на височина от 1000 до 2200 метра в бялборови или смесени гори(много често с бук). Не е защитено от закона за биологичното разнообразие, но е предмет на опазване в защитените зони на Натура 2000.
Годините на белия бор могат да се преброят по пръстените (прешлените) на клоните, които образува всяка година.
За съжаление на много места в страната белият бор масово съхне, благодарение на влошените климатични условия и вредители. Изсъхналите петна трябва незабавно да се усвояват и вършината да се изгаря контролирано на място, за да се лишат вредителите от хранителна среда и разпространение.
Цитат отhttps://bg.wikipedia.org :
"Белият бор се използва широко в строителството и медицината. От смолата след химическа преработка се получават терпентин, колофон,катран, а от дървесината — хартия и изкуствени влакна, от които се тъкатплатове. Младата кора се използва за щавене на кожи. С борови шишаркивълната се боядисва тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите."
В горите от бял бор въздухът е изключително свеж, благодарение на летливите вещества, които отделя и които унищожават микробите.
В дървообработването белият бор е ценна суровина за направата на мебели, дюшемета. ламперии, навеси, греди, дъски, талпи и пелети от отпадъчната и технологична дървесина.
Публикувано в Uncategorized @bg. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *